С няколко години закъснение НАСА вече е на само един ден от стартирането на ключовата мисия Artemis I от космическия център Кенеди във Флорида. Утре оттам ще бъде изстреляна ракетата Space Launch System (SLS), която трябва да изведе в открито пространство капсулата Orion, за да се отправи тя на 42-дневно пътуване около Луната.

Изстрелването без екипаж бележи дебюта на най-мощната ракета, сглобявана някога, и дава началото на дългоочакваното завръщане на НАСА на Луната. Това е само първата мисия от лунната програма Artemis (Артемида). По план при третата се очаква астронавти да бъдат прилунени на повърхността на небесния спътник, вероятно през 2025 г.

Въпреки че Artemis I няма да превозва хора, нито е предвидено кацане на Луната, мисията е от решаващо значение. Тя ще демонстрира дали зашеметяващата ракета на НАСА и капсулата действително могат да се справят с поставените задачи. Artemis I се отлага с години, а програмата вече надхвърля първоначалния бюджет за милиарди.

Мисията представлява решаваща повратна точка в плановете на НАСА за Луната. Въпреки закъсненията и усвояването на голяма част от сравнително малкия бюджет на НАСА по стандартите на федералната агенция, програмата Artemis се радваше на силна двупартийна политическа подкрепа.

Официални лица през 2012 г. изчислиха, че разработката на ракетата SLS ще струва 6 млрд. долара, ще дебютира през 2017 г., а изстрелването ще струва 500 млн. долара. Но ракетата идва едва сега, през 2022 г., изграждането ѝ надхвърли 20 млрд. долара, а цената за изстрелване е нараснала до 4.1 млрд. долара.

Генералният инспектор на НАСА по-рано тази година каза, че Artemis не е „устойчивата“ лунна програма, за каквато служителите на агенцията я представят. Вътрешният одитор установи, че по нея вече са похарчени повече от 40 млрд. долара, а до 2025 г. – когато е планирано първото кацане на Луната – сумата ще набъбне до 93 млрд. долара.

Но дори 2025 г. е под въпрос, според генералния инспектор на НАСА, който каза, че технологиите за развитие, необходими за кацане на повърхността на Луната, едва ли ще бъдат готови преди 2026 г.

Успехът на НАСА зависи и от успеха на друга мощна ракета: Starship на SpaceX. Миналата година агенцията възложи на космическата компания на Илон Мъск договор за 2.9 млрд. долара за разработване на специфична за Луната версия на ракетата, която да предостави възможност за спускане на лунен екипаж за мисията Artemis III.

SpaceX започна да тества сериозно своя космически кораб Starship през 2019 г., но тази ракета все още не е достигнала орбита.

Множество аерокосмически изпълнители в САЩ поддържат хардуера, инфраструктурата и софтуера за Artemis I на НАСА – Boeing, Lockheed Martin, Northrop Grumman, Aerojet Rocketdyne и Jacobs водят усилията. Според НАСА програмата Artemis поддържа около 70 000 работни места в цялата страна.

В случай че технически проблеми или метеорологични условия забавят опита за изстрелване на 29 август, НАСА има резервни дати за изстрелване – 2 септември и 5 септември.

Ракетата SLS

Издигайки се колкото небостъргач на височина почти 100 м, ракетата SLS е сложно превозно средство, изградено върху технологии, използвани и подобрени от програмите Space Shuttle и Apollo на НАСА.

Напълно зареден с гориво, SLS тежи 2.5 хил. т и произвежда до 4 хил. т тяга – с 15% повече от ракетите Saturn V през миналия век. SLS използва четири двигателя RS-25 с течно гориво, които са летели на космическа совалка, преди да бъдат обновени и модернизирани, както и чифт твърди ракетни ускорители.

Оранжевият цвят на ядрото на ракетата се получава от системата за термична защита. За първите три мисии Artemis НАСА използва вариант на SLS, известен като Блок 1. За следващите планира да пусне още по-мощен вариант, известен като Блок 1B.

Капсулата Orion

Капсулата Orion на НАСА може да превозва четирима астронавти на мисии с продължителност до 21 дни, без да се скачва с друг космически кораб. В основата му е модулът на екипажа, който е проектиран да издържи на тежките условия на летене в дълбокия космос.

След изстрелването Orion се захранва и задвижва от Европейския сервизен модул, който е построен от Европейската космическа агенция и Airbus.

За Artemis I вътре в капсулата Orion ще бъдат поставени три манекена, които ще събират данни чрез сензори за това какво ще изпитат астронавтите по време на пътуването до и от Луната. Завръщането на Земята ще бъде особено важно, тъй като Orion ще навлезе отново в земната атмосфера с около 25 000 мили в час. Топлинен щит пази екстериора на Orion, а набор от парашути ще забавят скоростта до около 30 мили в час, за да може да кацане безопасно в океана.

Мисията около Луната

Artemis I ще измине около 2 млн. км в продължение на 42 дни. Мисията е разделена на няколко фази. След като се отдели от SLS, капсулата ще разположи слънчеви решетки и ще започне многодневно пътуване до Луната.

НАСА планира да лети с Orion на около 100 км над повърхността на Луната, преди да премине в широка орбита около небесното тяло. За да се върне, Orion ще използва гравитацията на Луната, за да си помогне да зададе траектория обратно в орбитата на Земята.

Очаква се Orion да се приземи в Тихия океан – край бреговете на Сан Диего, Калифорния – където екип на НАСА и Министерството на отбраната ще извади капсулата.

 

Източник:economic.bg